- Истински срам … Как може да се сетя за това точно ден преди състезанието – помисли си принцът.
Наистина на другия ден беше рожденият ден на Ипотпал и състезанието щеше да започне. Той не се отказваше и беше решен да тренира до самият край, та дори и да не успее. Вечерта дойде, а принц Ипотпал още не успяваше да улучи, когато…
- Господарю, баща Ви иска да Ви види.
- Какво става? Все още тренирам, каква е причината?
- Младата принцеса Нейри и нейните родители пристигнаха.
- Нейри ?!
И Ипотпал беше слушал истории за нейната красота. Тя изглеждаше сякаш не беше на десет години. Хората говореха, че е най-красивото момиче на света, а Ипотпал Втори нямаше търпение да я види. Все пак те не се познаваха, тъй като за последно бяха заедно на няколко дневна възраст. И така принцът се втурна към тронната зала на своя баща.
- Татко! – Ипотпал Втори се поклони. – Идвам да приветствам нашите гости.
- Тъкмо на време сине. Те вече са в двореца.
Още не беше завършил свойте думи и в залата влязоха Варир и неговото семейство.
- Слава на Великия! – поклони се Варир.
- Добре дошъл скъпи братко – отвърна Ипотпал Първи – Радвам се да те видя, ааа това сигурно е твоята дъщеря.
- Принц Ипотпал и Нейри се погледнаха.
Тя беше по-красива от колкото си я беше представял младият принц.
- За мен е чест принцесо – каза Ипотпал Втори.
- За мен също принце – отвърна Нейри.
- Нека оставим децата да се опознаят Варир. Ела нека да вечеряме. Заповядах да сложат масата.
- Благодаря за гостоприемството ти господарю, с радост ще се присъединя към Вас.
Така Ипотпал и Нейри останаха сами в стаята за гости, когато…
- Господарю?
- Какво пак ????
- Пристигат Туник и Казим.
Още веднъж Ипотпал трябваше да посреща гости. Този път обаче не беше въодушевен.
- Привет братя. – Кралят посрещна свойте гости.
- Добре дошли. – поздрави принц Ипотпал.
- Добър вечер. – в разговора се включи и Нейри.
- Добър вечер принцесо. Точно както чух Вие сте невероятно красива – каза Казим.
Ипотпал се ядоса… Той искаше Нейри за себе си… Сблъскът беше налице. След като се оттеглиха в свойте покой и Ипотпал Втори и Казим започнаха да мислят само как ще победят другия. В състезанието щяха да вземат участие само те. Следващата им среща щеше да бъде след десет години, и тогава щяха да се състезават всички млади мъже над осемнадесет и под двадесет и две години, за да се определи новият владетел на Острова. Тогава победителят щеше да избере своята съпруга, а принц Ипотпал възнамеряваше още от сега да покаже кой е най-добрият. На другият ден състезанието беше открито. Първата дисциплина беше борба. Двамата принца не се поколебаха и се втурнаха един срещу друг. Битката продължи цели два часа, но победител нямаше. И двамата бяха изморени до краен предел, но никой не се отказваше. Ако нямаше победител след като изминат три часа, мачът щеше да се прекрати и те щяха да продължат с равен резултат напред. Точно така и стана. Момчетата не можеха да стоят на краката си, но не се отказваха. Влачеха се по земята и продължаваха борбата.
- Достатъчно – извика Ипотпал Пъври. – Три часа изминаха. Продължавате към следващото изпитание!
Ипотпал идва оттук и продължава своя път в следващата част на Ипотпал.
